Мили приятелю, нима не виждаш,
че всичко видимо, което личи,
е само отблясък, само сенки
от незримото с очи?
Мили приятелю, нима не чуваш,
че житейският шум, който трещи,
е само отклик изменèн
на съзвучия тържествуващи?
Мили приятелю, нима не чуваш,
че едно на целий свет,
само то, сърце към сърце
говори с ням привет?
1892
превод: Деян Пенчев
* * *
Мила, ти нима не виждаш,
видимото за очите
е отблясъци и сенки –
тайните зад тях са
скрити!
Мила, ти нима не чуваш
тоя шум, житейски скучен,
че е жалък отзвук тука
от света красив и звучен!
Мила, ти нима не знаеш,
че на тоя свят безкраен
само две сърца безмълвно
си разменят поздрав таен?
1892
превод: Георги Мицков
* * *
Скъпа, ти нима не виждаш:
явното по всички сцени
е отблясък, сянка само
от невидими промени?
Скъпа, ти нима не чуваш:
делничната глъч далечна
само отзвук изкривен е
от хармонията вечна?
Скъпа, ти нима не
чувстваш:
дните ни ще са безкрайни,
ако на сърце сърцето
преразказва свойте тайни?
1892
превод: Андрей Андреев
* * *
Милый друг, иль
ты не видишь,
Что все видимое
нами -
Только отблеск,
только тени
От незримого
очами?
Милый друг, иль
ты не слышишь,
Что житейский шум
трескучий -
Только отклик
искаженный
Торжествующих
созвучий?
Милый друг, иль
ты не чуешь,
Что одно на целом
свете -
Только то, что
сердце к сердцу
Говорит в немом привете?
