* * *
Отиваш си, пред дългата раздяла
в сърцето няма порив, ни молба;
измъчено с годините изцяло,
лъжи и отчаяние
събрало,
то се смири
пред тежката съдба.
И както в пясък
сред степта безводна
блестят могили
в бледата трева,
така и паметта ми благородна
ще стане гробница на любовта безплодна
със премълчани чувства и слова.
И ако някой ден – след всичко минало,
тук прозвучи внезапно твоят глас,
то само в отглас от вълна застинала
ще чуеш отглас от вълна застинала
ще чуеш
отговор, че ни е имало
сред пустошта, лежаща между нас.
1880
превод: Андрей Андреев
* * *
Уходишь ты, и
сердце в час разлуки
Уж не звучит
желаньем и мольбой;
Утомлено годами
долгой муки,
Ненужной лжи, отчаянья и скуки,
Оно сдалось и смолкло пред судьбой.
И как среди песков степи безводной
Белеет ряд покинутых гробов,
Так в памяти моей
найдут покой холодный
Гробницы светлых
грез моей любви бесплодной,
Невыраженных
чувств, невысказанных слов.
И если некогда
над этими гробами
Нежданно
прозвучит призывный голос твой,
Лишь отзвук
каменный застывшими волнами
О той пустыне, что лежит меж нами,
Тебе пошлет ответ
холодный и немой.
