Владимир Соловьов – Фрагмент

Защо ти е любов целебна,

над себе си щом имаш власт

и с тебе – приказка вълшебна,

светът говори с ясен глас;

щом сред мъглата сива, бавна,

житейският ти път блести,

целта достигната отдавна,

а победителят си ти;

щом – уморено, и сърцето

забравя старата мечта…

О, вечни богове!, вземете

премъдростта и ми върнете

пак бурите на пролетта…

1878

превод: Андрей Андреев

ОТРЫВОК

Зачем тебе любовь и ласки,
Коль свой огонь в груди горит
И целый мир волшебной сказки
С душой так внятно говорит;
Когда в синеющем тумане
Житейский путь перед тобой,
А цель достигнута заране,
Победа предваряет бой;
Когда серебряные нити
Идут из сердца в область грез...
О, боги вечные! возьмите
Мой горький опыт и верните
Мне силу первых вешних гроз!..

1878