10 януари 2017

Владимир Соловьов – Мила моя, аз не вярвам никак



* * *

Мила моя, аз не вярвам никак
на очи, на чувства, на слова,
вярвам само на звездите тихи
в нощната висока синева.

А звездите чак от пътя Млечен
пращат ми мечта подир мечта
и отглеждат в космоса далечен
и за мен божествени цветя.

И сред тях – като сред летна бездна,
посребрена ти стоиш в нощта,
как си хубава и в светлината звездна
колко истинска е любовта!

1892

превод: Андрей Андреев

* * *

Милый друг, не верю я нисколько
Ни словам твоим, ни чувствам, ни глазам,
И себе не верю, верю только
В высоте сияющим звездам.

Эти звезды мне стезею млечной
Насылают верные мечты,
И растят в пустыне бесконечной
Для меня нездешние цветы.

И меж тех цветов, в том вечном лете,
Серебром лазурным облита,
Как прекрасна ты, и в звездном свете
Как любовь свободна и чиста!

1892