10 януари 2017

Владимир Соловьов – При себе си


Доживяха ме нощите светли,
шир над острови гъсти звъни.
И познати очи ме приветстват,
и се мяркат отминали дни.

Няма времето да ни убие,
пазя в себе си сила и чест.
Свойте загуби тежки не крия,
но „навеки“ не казвам до днес.

И на дните през дремките леки,
и пред залеза с дълги следи,
че угасва светлика навеки,
няма никой да ме убеди.

юни 1899

превод: Андрей Андреев

У СЕБЯ

Дождались меня белые ночи
Над простором густых островов...
Снова смотрят знакомые очи,
И мелькает былое без слов.

В царство времени всё я не верю,
Силу сердца еще берегу,
Роковую не скрою потерю,
Но сказать «навсегда» — не могу.

При мерцании долгом заката,
Пред минутной дремотою дня,
Что погиб его свет без возврата,
В эту ночь не уверишь меня.
 
Июнь 1899