Владимир Соловьов – Пак шумът от водопада

* * *

Пак шумът от водопада

се разнася над леса

с топъл лъх на тиха радост

от здрачени небеса.

Светъл свод над мен, въздушен,

бели сънища, земя…

И мълчиш, сърце послушно,

всичко лошо отшумя.

Нежна, несмутена радост,

всичко сля се като в сън…

И шумът на водопада

се дочува пак отвън.

края на декември 1894

превод: Андрей Андреев

* Соловьов обичал да посещава водопада Иматранкоски във Финландия (на снимката) и му посвещава няколко стихотворения. Той дори живее няколко месеца във Финландия (1894-1895) и е имал планове да се премести там за постоянно.

* * *

Шум далекий водопада
Раздается через лес,
Веет тихая отрада
Из-за сумрачных небес.

Только белый свод воздушный,
Только белый сон земли...
Сердце смолкнуло послушно,
Все тревоги отошли.

Неподвижная отрада,
Все слилось как бы во сне...
Шум далекий водопада
Раздается в тишине.

Конец декабря 1894