Фет
Нацъфтяха тъй много наскоро,
сякаш бяло море в утринта.
Топъл вятър ги милва отгоре,
пази младата красота.
Прецъфтява и тя, потъмнява
и венецът, до днес снежнобял,
сякаш целият свят остарява…
Сред гробове стоя онемял.
на душата в най-свидния кът.
Бродиш мрачен, а светли и чисти
ние греем край тихия път.
ще те пазим от бурите тук.
От дъждовния запад върни се,
че за теб сме безоблачен юг.
Ако взорът не вижда небето,
ако бури събарят дърво –
и цъфти, и въздиша сърцето…
Ще узнаеш – ела! – за какво.“
15.08.1899
превод: Андрей Андреев
...И я слышу, как сердце цветет.
Фет
Сколько их расцветало недавно,
Словно белое море в лесу!
Теплый ветер качал их так плавно
И берег молодую красу.
Отцветает она, отцветает,
Потемнел белоснежный венок,
И как будто весь мир увядает...
Средь гробов я стою одинок.
«Мы живем, твои белые думы,
У заветных тропинок души.
Бродишь ты по дороге угрюмой,
Мы недвижно сияем в тиши.
Нас не ветер берег прихотливый,
Мы тебя сберегли бы от вьюг.
К нам скорей, через запад дождливый,
Для тебя мы — безоблачный юг.
Есл ж взоры туман закрывает
Иль зловещий послышался гром,—
Наше сердце веттет и вздыхает...
Приходи - и узнаешь, о чем».
15 августа 1899
