04 януари 2017

Владимир Соловьов – От страстите си тук – жестоки и греховни



* * *

От страстите си тук – жестоки и греховни,
от злобни помисли, лъжлива суета
не ще ни изцелят ни пориви вековни,
ни бягството от скръбната мечта.

       Не сред житейска ледена пустиня
       и не в безпътни мисли и вражди
       ще видим път към старата светиня,
       от богове изгубени – следи.

       Защо са ни? В безмерната си милост
       Бог не напуска земната си твърд
и от надменност и от низка горделивост
той към смирението ни показа път.

На розите в Сардон не гасне красотата,
Сионски твърдини издигат се назад
и над вода игрива блести сред долината
светата лилия с нетленен ясен цвят.

23.12.1884

превод: Андрей Андреев

* * *

От пламени страстей нечистых и жестоких,
От злобных помыслов и лживой суеты
Не исцелит нас жар порывов одиноких,
Не унесет побег тоскующей мечты.

       Не средь житейской мертвенной пустыни,
       Не на распутье праздных дум и слов
       Найти нам путь к утраченной святыне,
       Напасть на след потерянных богов.

       Не нужно их! В безмерной благостыне
       Наш Бог земли своей не покидал
И всем единый путь от низменной гордыни
К смиренной высоте открыл и указал.

И не колеблются Сионские твердыни,
Саронских пышных роз не меркнет красота,
И над живой водой, в таинственной долине,
Святая лилия нетленна и чиста.

23 декабря 1884