* * *
От страстите си тук – жестоки и греховни,
от злобни помисли, лъжлива суета
не ще ни изцелят ни пориви вековни,
ни бягството от скръбната мечта.
Не сред
житейска ледена пустиня
и не в безпътни
мисли и вражди
ще видим път
към старата светиня,
от богове
изгубени – следи.
Защо са ни? В
безмерната си милост
Бог не напуска
земната си твърд
и от надменност и от низка горделивост
той към смирението ни показа път.
На розите в Сардон не гасне красотата,
Сионски твърдини издигат се назад
и над вода игрива блести сред долината
светата лилия с нетленен ясен цвят.
23.12.1884
превод: Андрей Андреев
* * *
От пламени
страстей нечистых и жестоких,
От злобных
помыслов и лживой суеты
Не исцелит нас
жар порывов одиноких,
Не унесет побег
тоскующей мечты.
Не средь житейской мертвенной пустыни,
Не на распутье праздных дум и слов
Найти нам путь к утраченной святыне,
Напасть на след потерянных богов.
Не нужно их! В безмерной благостыне
Наш Бог земли своей не покидал
И всем единый
путь от низменной гордыни
К смиренной
высоте открыл и указал.
И не колеблются
Сионские твердыни,
Саронских пышных
роз не меркнет красота,
И над живой
водой, в таинственной долине,
Святая лилия
нетленна и чиста.
23 декабря 1884