Владимир Соловьов за Исус Христос

„За да може Божественото първоначало действително да надмогне злата воля и човешкия живот, е необходимо самото то да се яви на душата като жива лична сила, която може да проникне в душата и да я завладее; необходимо е Божествения Логос да влияе на душата не само отвън, а да се роди в самата душа, не да я ограничава и просветлява, а да я преражда.

Действителното съединяване на Божественото първоначало с душата по необходимост има индивидуална лична форма, т.е. Божествения Логос се ражда като действителен индивидуален човек“ (Х лекция).

„Въплътяването на Божествения Логос в лицето на Исус Христос е поява на новия духовен човек, на втория Адам. Както под първия Адам, естествения, се разбира не само отделно лице редом с другите лица, а всеединна личност, която включва в себе си цялото природно човечество, така и вторият Адам не е само това индивидуално същество, а заедно с това и универсално, обемащо чрез себе си цялото възродено, духовно човечество. В сферата на вечното, божествено битие Христос е вечният духовен център на вселенския организъм“ (XI лекция).

Владимир Соловьов, Лекции за Богочовечеството, Изд. „Дилок“, С., 2009, с. 188, 189, 193

* * *

„Целта на световния прогрес е откровението на Царството Божие или съвършения нравствен порядък, осъществим от новото човечество, духовно израстващо от Богочовека. Това универсално явление трябва да се предшества от индивидуалната поява на самия Богочовек. Както първата половина на историята до Христа е подготвяла средната, или външните условия за личното Му раждане, така втората половина подготвя външните условия за универсалното Му откровение и поява на Царството Божие.“

Владимир Соловьов, Оправдание на доброто, Изд. „ЛИК“, С., 1999, с. 303

 

* * *

„Истинското християнство не може да бъде само домашно, както не може да бъде и само храмово, – то трябва да бъде вселенско, то трябва да обхваща цялото човечество и всички човешки дела. И ако наистина Христос е въплъщение на истината, Той не трябва да си остане само едно изображение в храма или пък само личен идеал: ние трябва да Го признаем за всемирноисторическо начало, за жива основа и крайъгълен камък на всечовешката Църква. Всички общочовешки дела и взаимоотношения трябва изцяло да бъдат управлявани от същото нравствено начало, пред което се прекланяме в храмовете и което почитаме в семейния си живот, т.е. от любовта, свободното единение и братската сплотеност.“ 

Из Три речи в памет на Достоевски, Втора реч на Соловьов, произнесена на гроба на Достоевски на 1 февруари 1882 г., една година след смъртта на Достоевски

Владимир Соловьов, Кратка повест за Антихриста. Три речи в памет на Достоевски. УИ „Св. Св. Кирил и Методий“, В.Т., 1994, с. 74