* * *
Посвещава се на В. Л.
Величко
Живея още с пролетните сънища,
а зима
заблестя.
Животът всичко взе по свойте пътища –
нашепва
старостта.
По урвите на дълги разстояния
надвиснаха
мъгли.
Но аз не чувствам старите страдания,
ни раните си
зли.
Поел планински въздух на разсъмнало,
пак търся път
навън,
далеч от всички цветове посърнали,
от всеки летен
сън.
януари 1885
превод: Андрей Андреев
* * *
Посвящается В. Л. Величко
Пора весенних гроз еще
не миновала,
А уж зима пришла,
И старость ранняя
нежданно рассказала,
Что жизнь свое взяла.
И над обрывами
бесцельного блужданья
Повис седой туман.
Душа не чувствует
бывалого страданья,
Не помнит старых ран.
И, воздух горный
радостно вдыхая,
Я в новый путь готов,
Далеко от цветов
увянувшего мая,
От жарких летних снов.
1885
Василий Величко
(1860–1904) – руски поет и обществен деятел.
