* * *
Западният вятър днес
пак тъга
навява;
с плач в небето, с вик в леса
клони олюлява.
От земя на мъртъвци
стон се носи
сякаш
и сърцето тръпне в смут,
кой ли там
проплака?
Сводът се усмихна пак,
но сърцето –
рана,
с мъртвите като че ли
в оня край
остана.
02.06.1892
превод: Андрей Андреев
* * *
Ветер с западной
страны
Слезы навевает;
Плачет небо,
стонет лес,
Соснами качает.
То из края
мертвецов
Вопли к нам несутся.
Сердце слышит и
дрожит.
Слезы льются, льются.
Ветер с запада
утих.
Небо улыбнулось.
Но из края
мертвецов
Сердце не вернулось.
2 июня 1892
