10 януари 2017

Владимир Соловьов – Отговор на „Плача на Ярославна“


Да, всичко се е променило
и кръст до кръст стоят навред,
но буди със предишна сила
душата старият завет.

Безумието на поета
е извор жив в развалини…
Той от смъртта през вековете
живота тука съхрани.

Знам, че Пергам отдавна в прах е,
и нека дреме тихо Дон:
роптае още Андромаха,
Путивъл е потънал в стон.

Немеят думите, но живо
ще бъде миналото в нас
дори в една сълза горчива,
дори в един далечен глас.

19.06.1898

превод: Андрей Андреев

ОТВЕТ НА «ПЛАЧ ЯРОСЛАВНЫ»

К. К. Случевскому

Всё, изменяясь, изменило,
Везде могильные кресты,
Но будят душу с прежней силой
Заветы творческой мечты.

Безумье вечное поэта —
Как свежий ключ среди руин...
Времен не слушаясь запрета,
Он в смерти жизнь хранит один.

Пускай Пергам давно во прахе,
Пусть мирно дремлет тихий Дон:
Всё тот же ропот Андромахи,
И над Путивлем тот же стон.

Свое уж не вернется снова,
Немеют близкие слова,—
Но память дальнего былого
Слезой прозрачною жива.

19 июня 1898